"Опитната постановка" за определяне моментите на стъпковия двигател, е твърде допотопна и даже смешна. Признавам, че не успях да измисля нещо по - добро, достъпно за любителя в домашни условия. "Оборудването" включва една половинлитрова бутилка от минерална вода (впоследствие се оказа, че е достатъчен много по - малък съд), 3 спринцовки - 50, 20 и 5 кубика, драйверът за униполярен режим на управление, една шайба, закрепена на вала на двигателя и корда, с която бутилката се закрепя за шайбата.
Идеята е двигателят да се натоварва с различна тежест, в случая водата, като се надявам това да даде ориентировъчна информация за качествата му. Обемът вода ще се измерва относително точно със спринцовките. В магазинчето на съседната улица бяха така любезни да ми измерят теглото на празната бутилка и то се оказа 24 грама.
След това при добро желание бих могъл да изчисля моментите, защото при нулевото положение на експеримента кордата е на 90 градуса, а радиусът на шайбата е рамото, върху което се прилага силата.
Тъй като моментът е най - голям в началото на повдигането, то положението, преди което моторчето започне да изпуска стъпки при старта ще считам за неговия максимален въртящ момент при зададените обороти.
За управление на драйвера ползвам програмата MACH3. В нея съм задал 200 стъпки на 1 милиметър, което отговаря на 1 оборот. От предварителните проби с различна скорост и ускорение избрах скорост 150 мм/мин и ускорение 100 мм/сек2, при които двигателчето се държеше най - стабилно. Заредих една проста двуредова програмка, в първи ред определям скоростта, след това придвижвам моторчето 1 мм, което съответства на 1 оборот. След определяне на момента, при който започвам да изпускам стъпки, ще сменям скоростта през 10.
Като знам теглото и рамото, грубо ще изчисля момента.
Зпочнах с определяне на задържащия момент, т.е. моментът, който превърта двигателя, когато е спрял и е под напрежение. За да го преодолея, ми бяха необходими 210 гр. вода.
След това започнах да определям въртящия момент при различни скорости. Получените резултати обобщих в следната таблица и се получи показаната графика за въртящия момент във функция от оборотите:
След 130 мм/мин прекратих експериментите, защото въртящият момент стана много малък и на практика двигателят е неизползваем.
Изводи за качествата на стъпковия двигател в униполярен режим:
1. Задържащият момент или Holding torque, който се дава в каталожните данни не е равен на въртящия момент. ТОЙ НЕ ДАВА ТОЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МОЩНОСТТА НА СТЪПКОВИЯ ДВИГАТЕЛ В ДИНАМИЧЕН РЕЖИМ. При мен този момент се оказа около 4 пъти по - голям от въртящия момент, който практически ме интересува.
2. Това двигателче има най - голям въртящ момент около 50 - 60 об./мин, като над 130 об/мин е практически неизползваем.
Следва изработката на драйвер за биполярен режим, измерване и сравнение на резултатите.
Идеята е двигателят да се натоварва с различна тежест, в случая водата, като се надявам това да даде ориентировъчна информация за качествата му. Обемът вода ще се измерва относително точно със спринцовките. В магазинчето на съседната улица бяха така любезни да ми измерят теглото на празната бутилка и то се оказа 24 грама.
След това при добро желание бих могъл да изчисля моментите, защото при нулевото положение на експеримента кордата е на 90 градуса, а радиусът на шайбата е рамото, върху което се прилага силата.
Тъй като моментът е най - голям в началото на повдигането, то положението, преди което моторчето започне да изпуска стъпки при старта ще считам за неговия максимален въртящ момент при зададените обороти.
За управление на драйвера ползвам програмата MACH3. В нея съм задал 200 стъпки на 1 милиметър, което отговаря на 1 оборот. От предварителните проби с различна скорост и ускорение избрах скорост 150 мм/мин и ускорение 100 мм/сек2, при които двигателчето се държеше най - стабилно. Заредих една проста двуредова програмка, в първи ред определям скоростта, след това придвижвам моторчето 1 мм, което съответства на 1 оборот. След определяне на момента, при който започвам да изпускам стъпки, ще сменям скоростта през 10.
Като знам теглото и рамото, грубо ще изчисля момента.
Зпочнах с определяне на задържащия момент, т.е. моментът, който превърта двигателя, когато е спрял и е под напрежение. За да го преодолея, ми бяха необходими 210 гр. вода.
След това започнах да определям въртящия момент при различни скорости. Получените резултати обобщих в следната таблица и се получи показаната графика за въртящия момент във функция от оборотите:
След 130 мм/мин прекратих експериментите, защото въртящият момент стана много малък и на практика двигателят е неизползваем.
Изводи за качествата на стъпковия двигател в униполярен режим:
1. Задържащият момент или Holding torque, който се дава в каталожните данни не е равен на въртящия момент. ТОЙ НЕ ДАВА ТОЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МОЩНОСТТА НА СТЪПКОВИЯ ДВИГАТЕЛ В ДИНАМИЧЕН РЕЖИМ. При мен този момент се оказа около 4 пъти по - голям от въртящия момент, който практически ме интересува.
2. Това двигателче има най - голям въртящ момент около 50 - 60 об./мин, като над 130 об/мин е практически неизползваем.
Следва изработката на драйвер за биполярен режим, измерване и сравнение на резултатите.
No comments:
Post a Comment